Малко история...
През лятото на 1994 започнах да пиша “Секспериенсиас” (в България публикувана под заглавието “Испански любовници” изд. Кронос), за да сваля едно много интересно и доста необичайно гадже. По онова време аз бях една обикновена и с нищо незабележителна секретарка. За да го впечатля, му казах че пиша един еротичен роман на испански. Той пък взе че ми поиска да го чете, та нямах друг избор освен да си седна на четирите буквички и да започна да пиша.
Първата глава послужи като перфектно оръжие да отстраня омразната конкуренция, който пърхаше около въпросното гадже.
Предадох му втората глава и той изцяло ми се...отдаде.
След третата глава започна гордо да ме представя като “писателка на еротични романи”.
На четвъртата глава гаджето беше повече от свалено, така че захвърлих романа недописан.
Лятото на 2001г намерих главите в едни кашони. Препрочетох ги. Взеха че ми
харесаха. Довеяха ми приятни спомени, така че пак си седнах на ония четири
буквички и довърших романа.
За секса...
Има няколко неща които винаги са били загадка за мен:
Как така във филмите, мацките като се събудят винаги изглеждат прекрасно, с направени прически и с изряден грим?
Къде са ходили кралете по малка и голяма нужда, след като сега в който дворец-музей да влезеш, никъде не можеш да видиш нито една тоалетна?
Защо в книгите повечето от любовните истории свършват пред вратата на спалнята?
В “Испански любовници” писането на секс-сцените беше едно от най-лесните и забавни неща. Как всеки един от героите се представяше в леглото, ми служеше да разкрия характера му и що за човек е.
В романа описах връзките такива каквито ни се случват в живота на всеки един от нас и оставих вратата на спалнята отворена за читателите.